„ЮНОСТЬ САМОЛЮБИВА...”
Александр Александрович Сопровский (1953-1990 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЕТСТВО САМОЛЮБИВО
Детство самолюбиво.
Младост волнолюбива.
Зрелост жизнелюбива.
Още какво до сто?
А любовта – дотука.
Чака ме май разлъка.
Бурно сърцето чука,
птица е в клетка то.
Пак обясняват: глад е
Божият бич изпратил.
Стене светът превратен
и срещу брата брат.
Тази измама знам я.
Страх от погроми нямам.
Аз съм си у дома ми.
Нека мълвят.
Дъжд сутринта запрати.
Къщата сред блатата.
Кладенец-жерав мята
странна ръчица тук.
Мойте години сбира.
Щерката – да моделира.
Вятърът – да се простира.
Птиците – в полет на юг.
Ударения
ДЕТСТВО САМОЛЮБИВО
Де́тство самолюби́во.
Мла́дост волнолюби́ва.
Зре́лост жизнелюби́ва.
О́ште какво́ до сто́?
А любовта́ – доту́ка.
Ча́ка ме ма́й разлъ́ка.
Бу́рно сърце́то чу́ка,
пти́ца е в кле́тка то́.
Па́к обясня́ват: гла́д е
Бо́жият би́ч изпра́тил.
Сте́не светъ́т превра́тен
и срешту бра́та бра́т.
Та́зи изма́ма зна́м я.
Стра́х от погро́ми ня́мам.
А́з съм си у дома́ ми.
Не́ка мълвя́т.
Дъ́жд сутринта́ запра́ти.
Къ́штата сред блата́та.
Кла́денец-же́рав мя́та
стра́нна ръчи́ца ту́к.
Мо́йте годи́ни сби́ра.
Ште́рката – да модели́ра.
Вя́търът – да се прости́ра.
Пти́ците – в по́лет на ю́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Сопровский
ЮНОСТЬ САМОЛЮБИВА...
Юность самолюбива.
Молодость вольнолюбива.
Зрелость жизнелюбива.
Что еще впереди?
Только любви по горло.
Вот оно как подперло.
Сердце стучит упорно
Птицею взаперти.
Мне говорят: голод,
Холод и Божий молот.
Мир, говорят, расколот,
И на брата – брат.
Все это мне знакомо.
Я не боюсь погрома.
Я у себя дома.
Пусть говорят.
Снова с утра лило здесь.
Дом посреди болотец.
Рядом журавль-колодец
Поднял подобья рук.
Мне – мои годовщины.
Дочке – лепить из глины.
Ветру – простор равнины.
Птицам – лететь на юг.
1989 г.
---------------
Руският поет и есеист Александър Сопровски (Александр Александрович Магергут/ Сопровский) е роден на 21 октомври 1953 г. в Москва. Пише стихове от 1969 г. Съосновател е на литературната група „Московское время” (1974 г.), участва в създаването на самиздатски антологии. Първата му поетична публикация е в сборника „Ленинские горы” през 1977 г. През 70-те и 80-те години учи с прекъсвания в историческия и филологическия факултет на Московския държавен университет, за публикациите му в сп. „Континент” и в други западни издания през 1982 г. е „отчислен” от университета, предявени са му прокурорски предупреждения „за антисъветска агитация и тунеядство”. Работи като пазач, участник в експедиции, домашен учител по руски език и литература. Умира под колелата на автомобил на 23 декемри 1990 г. в Москва. Посмъртно през 1991 г. излиза стихосбирката му „Начало прощания”.